сряда, 10 февруари 2010 г.

ПЛЕМЕННИКЪТ



Нощта нямаше край. Гледах часовника на екрана на телевизора и ми се струваше, че не работи. Светнах лампата и погледнах онзи на стената. Жалко, и той бе на 2 и 20. Загасих и пак се завъртях в леглото. Едни и същи мисли, едни и същи картини постоянно се въртяха в главата ми. Тези кадри се прожектираха в съзнанието ми вече дни наред. По точно нощи, защото през деня само натрупвах отрицателните емоции. Така бе от 14 дни. Боби си бе заминал завинаги от живота ми. Понасях го адски трудно. Той бе най-близкият ми човек. На 28, аз учих, завърших магистратура, сменях работа след работа, като всеки обещаваше скорошна реализация, а се стигаше до покана за интимни вечери без ангажименти. Така вече се причеслявах към категорията “стари моми”, което обаче не ме тревожеше особено. По-скоро ме плашеше самотата. Боби я бе запълнил почти изцяло. С него ми бе приятно да прекарвам времето си. Често излизахме сред природата, а събота и неделя почти не стояхме в града. Харесваше ми и в леглото. Не че имах кой знай какъв опит за сравнение, но не бях имала по добър любовник. Бе нежен, а понякога леко агресивен. Толкова, че да запали страстта у мен. Любихме се на невероятни места. Дори веднъж го направихме в едни селски гробища. Именно сексът обаче бе причината, да се разделим. Още преди няколко месеца, когато бяхме на гости в едни познати, започна да флиртува с домакинята. Мен ми бе неприятно, но не го показах. В един момент на всеуслошание ме попита: „Искаш ли да направим тройка или четворка?”. В първия момент не разбрах, но като зацепих потънах в земята от срам. Не знаех какво да кажа, обърках се. Не обърнах особено внимание на онази случка, но после той все по-често изразяваше негативно отношение спрямо изявите ми в леглото. Не се смятах за порно звезда, но мислех, че мога да удолетворя всеки мъж. Капак на всичко бе, когато една вечер реши да ми го вкара в дупето. Мен ме бе страх и цялата се вцепених. Помолих го да спре. Казах му, че ще го направим, но ми трябва подготовка. Психическа и чисто физическа. Наблизо нямаше дори някакъв крем. Той обаче ме хвана здраво за ханша и натисна рязко твърдия си член. Изпитах ужасяваща болка. Отскубнах се и скочих от леглото. Очите ми бяха пълни със сълзи. От болката, от обидата. Знаеше, че правех всичко за него, знаеше, че го обичам! Набързо грабнах някакви мои дрехи, взех чантата от коридора и под виковете му: „Какво правиш? Къде ще ходиш?”, излетях през вратата. Бягах панически, не от него, а от унижението, от срама. След 2-3 преки мина едно такси, с което се прибрах у дома. Отидох в банята и дълго стоях под душа. Сълзите не спираха, да текат. Чувах звъна на телефона си поне 3-4 пъти. На сутринта отидох на работа, както винаги. Не се обади цял ден, но когато излязох, ме чакаше на спирката. Бях облята с куп обвинения. За отношението към него, за това колко струвала за мен тази връзка, за неговите чувства, неговите сексуални фантазии, неговата вярност. Слушах го безмълвно, когато каза, че след всичко това, не му оставало нищо друго освен да си тръгне. Без да съм го питала, ми каза, че нямало друга. Тогава исках само да се махна, да съм по-далеч от този човек, когото обичах с цялата си душа и сърце. Започна да ми причернява пред очите, бях седнала на пейката и нямах сили да стана. „Ела, когато искаш, да си прибереш багажа.” – го чух да казва и после отдалечаващата се фигура.
Погледнах към екрана 4 и 10. Станах и седнах пред компа. Лаптопа си го взех, защото в него имаше много лични работи. Отворих албумите си. Изглеждахме страхотна двойка и всички ни харесваха. Без да искам натиснах HISTORY. Погледнах механично в кои сайтове е влизано преди 14 дни. Няма да изреждам всичките сайтове за запознанства, еротични предложения и доста порно. Свалени бяха 6720 снимки и не знам колко си клипчета…
Часовникът ме събуди с дразнещият си звук. Очите ми пареха. В службата ме чакаше много работа. В автобуса нямаше много хора. Бе доста рано. С мен се качи едно 22-23 годишно момче. Поне изглеждаше на толкова. Стискаше нервно телефона си в ръце и крадешком, но втренчено ме гледаше. Не му обърнах повече внимание. Работихме до късно. Към осем часа нямахме повече сили и шефа ни каза, да си тръгваме. Навън вече се бе стъмнило. Оглеждах се и търсех с очи Боби. Искаше ми се в този момент, да се появи от някъде, да ме целуне мило, така както навремето го правеше стотици пъти… Вместо това внезапно пътя ми препречи мъжка фигура.
-„Извинете, може ли за момент?” - вгледах се и познах младежа от сутрешния автобус. Кръвта ми бързо се качи в главата. Озърнах се наоколо, имаше доста хора.
-„Не се безпокойте”, изглежда той бе забелязал това, „не съм бандит.”
–Какво обичате? – с най-деловия си тон го репликирах. Представи се, казвал се Мирослав, студент 3-ти курс от медицината.
-„А Вие сте Ина” – изплю внезапно.
- „От къде знаете името ми? И кой сте все пак?” – вече мислех, че е онези маниаци които си измислят секс идоли и ги преследват. Но аз не бях певица или манекенка?
- „Простете. Много съм объркан. Ние сме се виждали, но Вие не се сещате. Боби е моят вуйчо.” - загрях веднага. Един ден бяхме тръгнали в планината, но Боби реши, че трябва да минем през вилата на баща му. Там бяха една компания от 25-30 студенти и явно Мирослав е бил домакинът.
- „Каня Ви, в ей онова кафене. Много Ви моля, елате поне за 20-на минути.” В желанието си да науча нещо за Боби се съгласих. Стана ми смешно, като ми държеше стола докато седнах, а после изваждайки цигара ме попита;
-„Ще позволите ли?”. По галантност бе дори по-добър от Боби.
- „Е,е? За какво е тази среща?” – попитах направо бъдещия медик. И тогава последва най-прямото и най-нескопосано обяснение в любов. Харесал ме още като ме видял на вилата. После още много пъти ме е следил. Молил е вуйчо си да му пуска по имейла свои снимки, уж че правел семеен албум, а всъщност почти нямаше снимка на която да бе без мен. Рисувал ме е (освен медицината, обичал да рисува) и имал поне десетина мои портрети. Искал само да излиза с мен и секса не влизал в задължителните условия. Ако съм искала нямало да го правим. Напуши ме смях.
-„А тогава за какво да се мъкнем заедно?” – прозвуча доста грубо, но исках малко да си поиграя с този хлапак. Той млъкна, замисли се, отметна глава и изненадващо твърдо отсече:
-„Ще видите!”
-„А не смяташ ли, че съм малко големичка за теб, а?” предварително знаех отговора. Младежкият му ентусиазъм ме заплени. Очите му изгаряха и едновременно бяха толкова искрени. Казах си: ако ми разкаже сам за Боби, без да го питам, ще изляза един път с него. Сервитьорката смени пепелника и прекъсна разговора. Щом тя се отдалечи, Мирослав ме погледна и каза:
-„Още Ви е мъчно за Боби, нали? Обичате го..” - сякаш бе прочел мислите ми. „Той е готин. Съжалявам, че между вас така се получи. Наистина. Бяхте чудесна двойка”. После разправи как вуйчо му говорил със сестра си, как коментирали, но не каза нищо конкретно. Боби заминал вчера в командировка. Решил, че след случилото се има нужда от малко разнообразие.
-„Че какво толкова е станало? Той просто ме остави. Не аз него!” – думите сами се откъснаха от устата ми. Мирослав сякаш искаше да каже нещо, но в последния момент се отказа. Отдавна бяхме изпили кафетата и аз посегнах за чантата си.
-„Ще тръгвате ли?”
-„Да, стана късно и съм доста изморена.”. Мирослав не възрази, бръкна в джоба си и остави банкнотата на масата без да поглежда сметката. Излязохме навън.
-„Ще разрешите ли да Ви изпратя?”
- „Няма нужда, аз живея до спирката”.
-„Знам къде е, въпреки това?” Не възразих. Беше ми все едно. Пътувахме без да говорим, защото в автобуса имаше много хора. Слязохме и аз му казах:
-„Благодаря. Довиждане, Миро”.
-„Кога ще мога да Ви видя?”. Обещаното си е обещано. Уговорихме се за петък след работа. Прибрах се бързо. Под душа се хванах, че мислех за момчето. Все пак преди 10-на минути бе до мен. Вече съжалявах за това, че му обещах. Мислех си, че мога да му се обадя през деня и да му кажа, че се налага да отсъствам от града. Тази мисъл ме успокои.
Петъкът дойде доста бавно. Работа, проблеми и много дълги вечери. Сутринта се хванах, че доста осторожно избирам тоалета си. Не, към 10 ще му звънна, за да не се надява. В 10 шефа ни събра най-неочаквано. Имаше особен проблем в един от клоновете ни и се налагаше спешно някой от нас да тръгне натам. Следваше уикенда и никой не беше очарован. Аз бях най-младата, а и сега вече свободна и погледите на повечето се спряха на мен.
-„Нямам нищо напротив” - се чух да казвам, а в мислите си проклинах плана си към Мирослав. Сякаш Господ ме наказа, за замислената лъжа. Оправданията ми пред самата себе си, че може би нямаше да го направя, не помогнаха. Шефът вече широко се усмихваше:
-„ОК, благодаря ти. Бих ти дал колата си, но Вичо (шофьора му) от седмица ми е казал, че ще е на сватба и иска да е с нещо по-така. Но ще те закара и ще се върне, а ти на връщане си вземи първа класа. Цеца е запазила стая в хотел „Детелина”. Не се притеснявай, отиди поработи, а и си поживей. Няма да гледам колко са разходите. Ето,” и извади от чекмеджето си плик, „харчи колкото искаш.” Не можех да позная шефа. Явно евентуалният провал значеше много за него. Не бях го виждала толкова мил. Излязох и си казах, че съдбата все пак си знае работата. Вече смело набрах номера на Мирослав.
- „Съжалявам, но тръгвам в командировка за уикенда”, отсреща прозвуча изненадващото „Знам”
-„От къде знаеш? Всичко стана ясно преди няколко минути.” Не му повярвах аз. Мислех, че ме иронизира, като ми показва, че не си държа на обещанието. Мислеше, че го лъжа.
-„ ОК. Сега не мога да говоря, че имам упражнение.” каза бързо и затвори. Напразно „ало”-свах в слушалката. Стана ми гадно за момчето. Може би е живял тия дни с мисълта за срещата ни? Какви ги върша! Хвана ме яд на себе си. Ако бях с Боби, това нямаше да се случи. Мисълта за бившия ми приятел ме натъжи. Добре, че Вичо препираше. Бързаше момчето, път го чакаше. Пътят ме разведри. Хлапакът явно е премислил и разбрал, че нещата между нас няма, да се получат. Хукнал е подир някоя колежка. В три часа спряхме пред хотела. Вичо свали чантата ми и с газ потегли по обратния път. Докато попълвах картата си момичето от рецепсията ме попита: „Г-ца Митова?” Получила потвърждение, продължи, „Има бележка за Вас” и ми подаде плик с емблемата на хотела. Сигурно колегите ми не са искали да ме безпокоят по телефона и са оставили инструкциите си на регистратурата. Взех ключа от момичето и се запътих към асансьора. Отключих стаята си. Бях отсядала и друг път тук. Пуснах телевизора и отворих плика. Добре, че бях седнала на леглото! Защото сигурно щях да се озова на теракотения под. „АЗ СЪМ В 301-вa. МИРО”. Бавно, много бавно идвах на себе си. От къде знаеше в кой град отивам? И в кой хотел ще бъда? И как е дошъл преди мен? Въпросите изникваха един през друг в главата ми. Хвана ме яд. Размислих и реших, че откакто го видях за пръв път, той е с една идея пред мен. На това трябваше да сложа край. След секунди вече чуках на 301-ва. От вътре не се чуваше нищо и аз настоятелно почуках пак. Бях почти ядосана. Исках да сложа този младеж на мястото му. Посегнах за трети път към вратата, когато тя широко се отвори. Мирослав бе облечен официално. Костюмът му стоеше като излят, с общият стил бе безупречен. „Заповядайте” и с жест посочи стаята си. Влязох с наперената си походка. Все пак нямаше, да се караме на вратата я. Направи ми впечатление, че всичко бе в изряден вид. Освен това бе внесъл и някои лични мотиви в инъче типичната хотелска стая – настолен часовник, лаптопа, няколко книги и учебници, две? чаши за шампанско и едно мече на леглото. Впрочем неговата стая бе далеч по-луксозна от моята, защото се водеше апартамент и спалнята му бе отделена, макар и между двете помещения да нямаше врата. Имаше голяма маса и диван. Помислих си, че шефът все пак е можело да наеме и за мен такава, но 20-те лева са си пари, както би казал той.
-„Е,е?” – обърнах се рязко към Мирослав.
- „Добре, седнете. Всичко ще Ви обясня. Само не се сърдете.” – отново с тази искреност в гласа, срещу която моя гняв спадна наполовина. Седнах на дивана и той продължи. „-Имам кафе. Искате ли една чашка. Нося си от къщи. Обичам сам да си правя кафето, а и не обичам хотелски посуди.” Разбирах го, аз мислех по същия начин.
-„Добре, но после искам да чуя обясненията ти”, вече с по нормален тон му отвърнах.
- „Разбира се. Нещата са много прости”, започна той, докато вадеше от шкафа термоса и чашите.
-„Утре ти ще се срещнеш с Христина, нали? Тя е наша семейна приятелка, съученичка на майка ми. Още като беше с Боби, бе дошла на гости у нас. Стана дума къде работи и аз разбрах, че сте в една фирма. Като се разделихме, аз и звъннах по телефона и скроих този план. Тя се обади на шефа Ви, че клиента на който той много държи поставя допълнителни условия по договора си. Това е вярно, но кака Тинче вече е разрешила проблема. Човекът е доволен и срещата ви утре е формална. Дори ще увеличи заявките. Знаехме, че шефът ще прати Вас – най-подходящия човек, защото ще иска да го „омагьосаш”. Останалото бе лесно. Когато ми се обадихте вече бях в тази стая и бях оставил бележката долу. Извинете, че Ви излъгах за упражненията. Ако кажете, още сега си тръгвам обратно. Не ми се сърдите, нали?”. Стоях известно време замислена. Ядът ми се сблъска с очарованието от целеустремеността на този хлапак. Това което така липсваше у Боби! Пак този Боби. Тръснах глава.
-„Напротив. Постъпил си лошо и ти го знаеш. Не може така, да се подиграваш с хората. Не само, че съм сърдита, но си промених и мнението за теб. Миро, (за пръв път го наричах по име) не те мислех за измамник. Разочарова ме.” – казах го с най-ледения глас и много равномерно. Момчето ме гледаше с широко отворени очи. Почувства се неудобно и започна да мачка покривката на масата с познатия вече навик.
-„Наистина съжалявам. Постъпката ми е хлапашка. Но Вие така и така бяхте обещали, да се видим днес… Нищо не губите, защото може да си тръгнете когато поискате.”. Последва пауза и той продължи: „Направих го без задни помисли. Когато го замислях, не изглеждаше толкова зле. Знаех, че обичахте да обикаляте разни места с Боби и си мислех, че …”, той не завърши, но бе адски прав. Начинът ми на живот след раздялата коренно се промени, а това не бе в мой стил.
-„Добре, Миро. Нека продължим конспирацията ти, но от тук нататък аз ще определям правилата. Ако се върна и някой ме види, шефът ще разбере и нищо чудно колежката да пострада. Оставаме, но аз си изпълнявам обещаното, макар че не би било несправедливо и ако откажа, а после си изпълнявам задълженията за които съм пратена. Ако допуснеш и грам своеволие, няма да ме видиш никога повече. Съгласен ли си?”. На лицето му грейна щастието. Усмивката му зарази и мен.
-„Хайде, сега отивам да взема един душ. После се обличам и ще ти се обадя да излезем според уговорката.”.
-„Да, добре. Само, че аз си мислех, че ще е вече късно. Ще бъдете гладна и си позволих, да запазя места в една механа. Но ако желаете, ще ги отменя.” Този човек явно ще успее в живота.
-„А има ли още изненади? И престани с това Вие, говори ми на ти”.
-„Не почти свършиха.”. Така и не уточнихме какво значи „почти”. Когато горещата вода ме обливаше си мислех, че Миро всъщност е изключителен мъж. Само, че е още дете. Неговата загриженост, уменията му да подрежда нещата, да предвижда в бъдещето, бяха качества, които не се срещат толкова често в съвременните мъже. Бе ми омръзнало да бъда с разхвърляни, неподредени хора. Спомних си, че Боби смени крана в банята си близо година след като бе взел да капе. Направи го за пет минути, но трябваше аз да купя кранче, да му намеря ключ и тефлонова лента. Защото ми бе омръзнало, да натискам дръжката, когато го затварям и да проверявам след това дали не тече. Пак се хванах в сравнения на племенник и вуйчо. Миро ме чакаше във фоайето. Забелязах момичето (доста красивичко) му хвърля бързи погледи. Женската природа в мен си каза своето. Енергично пристъпих към него, хванах го под ръка:
- „Ще тръгваме ли? Извини ме, ако съм се забавила.” - тя бързо отвърна поглед в страни. Механата бе наблизо, а там ни чакаха. Забелязах, че само на нашата маса има букет с разкошни цветя и исках да попитам кавалера си, дали има пръст и в това, но се отказах. Топлината на уискито притъпи възприятията ми. Говорихме за неговото обучение. Каза ми, че искал да специализира хирургия. А по анатомия имал шест. Попитах го за колежките му. Отговорът му бе такъв, сякаш се е подготвял предварително.
-„Разбира се, че има много красиви момичета. С някои от тях можех да се срещам, но просто не ставаше. Едни си имат приятели, други пък искат и аз да съм им приятел, а трети просто си търсят заможно гадже. Останалите не ми харесват. И тогава видях теб. Това е” Казано по прост начин, звучеше нормално. Той ме попита:
-„А при Вас, пардон при теб, нещата в службата как стоят?” Разказах му бегло, за целите си. За това, че искам да направя нещо, а досега кариерата ми не ме задоволява.
-„Без помощ от вън ще е много трудно, да се развиваш” Вече не го питах, защо с такава категоричност заяви нещо, което отдавна ме съмняваше и за което Боби яростно ме убеждаваше в противното.
-„Че, защо? Ето, виждаш, шефът мен изпрати, да оправям нещата, когато е напечено. Значи ми има доверие.”
-„Не знам. А питала ли си, ако бе на 55 год. Дали би изпратил теб? Той, според мен, не е изпратил теб. Изпратил е съвършеното ти дупе, дългите ти крака, цъфтящите ти очи, а не теб. Мисля, че скоро време всичко ще се оправи и шефът ти ще разбере, че в твое лице има един отличен работник, чието място е далеч нагоре в йерархията.” – отново простичък и убедителен. Вече харесвах това момче. Алкохолът замъгли съзнанието ми, а когато ме покани да танцуваме ми се видя най-естественото нещо.
-„Танцуваш отлично”, констатирах на глас.
-„Бях 3 години в танцов кръжок, майка ми настояваше. И е била права.”, бе логичния отговор.
Излязохме към 11 часа. На вън го хванах под ръка. Нощта бе мрачна и подтискаща. Не светеше нито една крушка. Той ме придърпа леко към себе си, наведе се и ме целуна по косата. Усетих парфюмът му, тежък и с наситена миризма. Не харесвах такива. В този момент обаче не мислех за това. Надигнах глава и той намери устните ми. Бързо изминахме пътя до хотела. Без да говорим трьгнахме към неговата стая. Дрехите ни останаха по пода между вратата и леглото. Ръцете му шареха по тялото ми. Спряха се на гърдите ми, сутиена пречеше и той го надигна нагоре. Нощният хлад отвън ги бе направил зърната още по стегнати. Усетих влагата между краката си. Той хапеше зърната, а с ръката си галеше корема ми. Полудях от възбуда. Издърпах боксерките му. Усетих втвърденият му член да се допира до мен. Протегнах ръка и го хванах леко. В отговор той ме стисна силно. Целуваше ме по врата, по тила. „Искам те” – прошепнах в ухото му. Надигна се на лакти, а за разтворих краката си. Членът му опря в катеричката ми. Бе направо мокра. Започна леко да се движи, като членът ми се плъзгаше по дължината и, докосваше клитора. Тогава с две ръце той ме хвана за дупето и бавно го вкара в мен. Изпълни ме докрай. Стиснах възглавницата, а той се дръпна толкова, че вътре остана само главичката му. Започна леки фрикции, а след 7-8 пъти отново го заби целия в мен. Хапеше ухото ми , с едната си рька мачкаше втвърденото до крайност зърно на гърдата ми, а с другата стискаше дупето ми. Аз го въртях, хванах го рязко с две ръце за задника и го натиснах към мен. Забих си ноктите в плътта му, а той впи устни в шията ми. Нададох силни викове, усетих топлите вълни да прииждат една след друга. Това бе най-скоростният оргазъм в живота ми. „Чукай ме! Чукай ме, моля те” – шептяха устните ми. Усещах го целия в мен, усещах го с цялото си тяло. Той милваше косите ми, , целуваше тялото ми, усещах горещия му дъх, конвулсиите ми следваха една след друга, просто не можех да спра. След минута той се отпусна до мен, а аз не можех да мръдна. Цялото ми тяло бе схванато, не си усещах краката. Не говорехме. Чувах учестеното му дишане. Напипах члена му. Напращял той искаше мен. С усилия на волята се спуснах надолу. Поех органа доставил ми такова удоволствия в устата си. Миришеше на мен. Бавно облизах с език заголената главичка, спуснах ръката си към основата му и хванах леко топките. Усетих как тялото му потрепери. Дишаше участено, тогава засмуках члена, като едновременно го лапах. Миро сложи ръце на главата ми, но само следваше нейното движение, без да я притиска. Тогава се реших, легнах по гръб, като не изпусках органа на удоволствието от ръцете си. Показах как искам да се изправи на колене с лице към краката ми. Изметнах глава назад и го налапах смело. След няколко фрикции, го пуснах, хванах го за дупето и го притиснах към мен. Премина през сливиците ми и целият влезе в устата ми. Направих го още поне десетина пъти. Почувствах приближаващото изпразване, но не се дръпнах както правех преди. Но Миро сам се обърна и легна до мен. Едва успях да му го хвана и бяхме обляни с топлата течност. Изхвърляше на мощни тласъци. Насочих ги към гърдите си, но стигна чак до лицето и косата ми. Разля се навсякъде. Дълго лежахме отпуснати един до друг. Ръцете му милваха тялото ми с върха на пръстите. Мислех си, че никога досега в живота ми не бях преживявала такъв оргазъм. Чувствах се щастлива. „Искаш ли да отидем заедно в банята?”, получил в отговор само кимване, той ме хвана за ръка и прегърнати влязохме под горещата струя. Той ме взе в обятията си и се оставихме струята да ни облива. Загърнахме се в големите хотелски хавлии и седнахме в леглото. Миро пусна телевизора на музикална програма и тръгна към мивката. Извади от хладилника бутилка и купичка с ягоди. „Госпожо, желаете ли по чашка?”, театрално застана до мен, а големият му член релефно се открояваше под хавлията. Реших, че подготовката му си заслужава ответния жест. „Изчакай малко”, скочих от леглото и по чехли изскочих навън. Отидох в стаята си и взех от багажа си едни бикини, които бях купила наскоро заради Боби. За секунда ги обух. То и нямаше кой знае какво за обуване. Отпред на триъгълника имаше изрязано едно голямо сърце, а отзад бяха само лентичка.
-„Извини ме, подай ми сега чашата” му казах и се сгуших в леглото. Бе успял да вдигне дрехите от земята и да ги подреди на дивана. Отпивах на малки глътки, а с ръката си милвах члена му през хавлията. Нямаше как да си доизпия шампанското. Усетих как пенисът се втвърдяваше в ръката ми. Той ме милваше през бикините. Ръцете му хващаха лентичката и тя триеше клитора и ануса ми. Пръстите му минаха през изрязаното сърце и докоснаха най-чувствителната част. Усетих идващата възбуда. Оставих чашата и свалих халата.
-„Харесват ли ти?” го попитах. Той не отговори. Бях на колене, когато започна да ме целува по корема. Езикът му слизаше по-надолу и по-надолу. Усетих върха му върху клитора си. Легнах по гръб и разтворих силно краката си. Със зъби той измести лентичката встрани и усетих парещия му дъх да облива органа на удоволствието. Хвана ме за дупето и аз го изправих срещу него. Лижеше ме страстно. След минутка премести езика си още по надолу. Свих колене плътно до гърдите си. Хванах ги с ръце и надигнах таза си. Езикът му облиза анусът ми, а с ръце разтваряше дупето ми. В главата ми бучеше, чувствах че оргазмът ми приближава, но той рязко стана и ме обърна по корем. Застана зад мен и надигна таза ми. Хвана задника ми с две ръце и го разтвори. Стоях на колене, подпряна на лакти, а той зарови глава в мен. Ближеше катеричката ми и анусът. Почувствах тръпките, а когато натисна с езика си и той влезе в сфинктера ми, вълните заприиждаха една след друга. Чукаше ме с език, а пръстите му мачкаха клитора и влизаха в путката ми. Строполих се по очи на леглото. „Прощавай, не можех повече”, успях да прошепна. А той ме целуна силно по шията. Милваше ме, пръстите му бягаха по гърба ми, по раменете ми. Обърнах се по гръб. Движенията ми бяха като на забавен каданс. Членът му стърчеше и видът му ме привличаше силно. Той посегна над мен и взе ягода от чинийката. Поднесе я към устата ми и аз я облизах сладострастно. Знаех, че ще му достави удоволствие. После я поех с устните си и бавно я засмуках. Леко го стисках за топките, преместих пръстите си към входа на ануса му. Възбудата го накара силно да ме стисне за гърдите. Заболя ме, но почувствах желанието. И аз взех една ягода. Внимателно я разтрих в еректиралия член. После се свлякох надолу и го засмуках лакомо. След малко го извадих и с ръце го насочих още нагоре. Лежах по гръб, държах го за задника му. Облизах топките, продължих още надолу и с език проникнах в ануса му. Държах члена му в ръка. Мислех, че вече не може да се контролира. Обърнах го по гръб и отново го налапах до дъното. „Не го вади”, успях да му прошепна и пак го засмуках. След секунди се вцепени и усетих топлата струя в устата си. Вкусът и бе неопределен. Може би леко солен и кисел. Никога до сега не бях опитвала вкуса на това нещо. Леко го извадих и продължих да го втривам с ръка, а езикът ми облизваше останалото по главичката му. Може би сме задрямали, защото когато дойдох на себе си лежах с глава на рамото му, а той не мърдаше. Опитах се леко да стана, но той само ме хвана за ръката, „Къде отиваш?” „Мислех, че спиш”. „Не, аз си помислих за теб същото. Искаш ли шампанско?” Бях ожадняла. „Първо ще отида до банята”. Свалих си бикините и станах. Когато се върнах Миро бе светнал лампата на нощното шкафче. Сега ще попита, хубаво ли ми е било с него. Знаех го. Коронният въпрос на мъжете. Излизайки от банята тръгна към стаята. Върна се и приближи се към мен. Стоеше гол и мачкаше нещо в ръцете си. Помислих си, че трябва малко на напълнее и би бил с перфектна фигура .
- „Ина”, добре поне, че този път не се налагаше да лъжа. Вече бях готова, да му кажа, че беше страхотно, а самият той прекрасен. Едва ли щях да си призная, че дадох и получих толкова много само за една вечер. Но последва
- „ може ли да ти дам нещо?” Погледнах го, но вече без изненада. Той самият бе една голяма изненада. Протегна ръка и ми подаде един медальон. Много стар, на верижка. Бе целият от злато.
- “На прапрабаба ми е. Предава се от поколение на поколение.” Отвори го. Вътре имаше снимка и някакво камъче.
–„Това е от гръцко. Когато дедите ми са били прокудени от там, прабаба ми е взела това камъче от родното си село. Той носи късмет и щастие на жената, която го притежава.” Почувствах се неловко.
- „Защо ми го даваш? Мисля, че трябва да принадлежи на жена ти.”
-„Да, то вече принадлежи на моята жена. Ти ще бъдеш и никоя друга”. Засмях се.
-„А няма ли поне да ме попиташ дали искам?”
-„Не, защото ако те питам ти ще откажеш. Но не със сърцето си, а с разума си. А той днес не е добър съветник”. После се наведе и ме целуна. Легнах напреки на леглото и сложих глава на краката му. Ръцете му се плъзгаха по тялото ми, по косите ми. Когато се наведе, усетих горещия му дъх по тила си. Топлите му устни потърсиха моите. Бутнах го леко назад. Членът му се озова пред лицето ми и аз леко захапах пениса му. След секунди той се втвърди и изпълни устата ми. Чух учестеното му дишане. Прекарах ръка между краката му, напипах ануса му и леко си вкарах пръста. Не знаех как ще реагира. Желаеше ме и това адски ме възбуди. С другата ръка си мачках клитора. После се обърнах настрани. Миро се озова зад мен. Членът му пулсираше опрян в дупето ми. С едната ръка леко стискаше зърното, а другата бе на корема ми. Леко се завъртях и членът му ме прободе. Хвана ме за ханша и усилихме ритъма. Аз вече крещях от удоволствие. Бях благословена. Почувствах се на върха на щастието. „Искаш ли да ме чукаш отзад?” Без да чакам отговор извадих члена му, взех с ръка. Бе целият мокър. Леко го разтрих и навлажних с нашите сокове ануса си. После поставих главичката на входа. Миро леко започна да натиска. В началото се вцепених, но възбудата надделя. Усетих рязка болка. Разбрах, че главичката бе вече в мен. Започнахме по-бързи и бързи фрикции. До като не го вкарахме целия. Усещах го, притискаше Г-точката ми от другата страна. Натисках се силно към него. Той стискаше гърдите ми, а аз бях сложила ръка между краката си. Гласът ми идваше някъде дълбоко в мен. Виковете преминаха само в хриптене. Нямах повече сили. Вълните на оргазна заприиждаха една след друга. И всяка по-голяма от предходната. Пикът бе когато усетих топлата течност на Миро, да се излива в мен. Не знаех направо какво става. Никога до сега не бях имала толкова дълъг и цялостен оргазъм. Бяха се схаванали всичките ми мускули. Не можех да мръдна дори главата си. Лежахме дълго. Сигурно сме заспали. Когато отворих очи бе светло. Миро ме бе покрил с чаршафа. Чуваше се в банята. Усетих страхотен глад. Сетих се, че момичето бе споменало, че до 10 е закуската….
Отидох във фирмата към 11. Както ми бе казал Миро, там ме чакаха Христина и клиента. Уточнихме и без това уточнените неща. Към 4 се освободих и влязох в хотела (имах уговорка с администрацията). Мири бе отпътувал, защото решихме, че за сега няма защо да ни виждат заедно в нашия град. Поне не днес. На леглото виждам една голяма червена роза.
Телефонът звънна. Намерих го в чантата си. Бе шефът. „Ивче, как е?” „Всичко е ОК” и му разказах накратко ситуацията с клиента. „Добре, мойто момиче, хайде тръгвай си. Сигурно скучаеш там. В понеделник в 9 да си при мен. Но ще ти кажа още от сега. Поемаш длъжността на Георгиева. И защо не каза, че си „наше” момиче до сега?” Слагах телефона в чантата обратно и видях медальона. На задния капак имаше гравиран един отвес.

П.П. Краят на историята е излишен. Но за по-недосетливите все пак ще я завърша. За няколко месеца станах първи заместник и на практика сега ръководя цялата фирма. Живеем с Миро в къща, която е като начално училище. Той завърши и специализира „хирургия”. Един от консултиращите го специалисти е шефът на болница в Барселона. На няколко месеца прескачаме до там, а и той идва често. За сега не мислим за деца, защото и двамата сме много ангажирани. С Боби се виждаме на два-три месеца. Отначало искаше да се „връщам при него”, както той се изрази. До като не му казах, че не мога да живея с човек, който не умее да прави анален секс. Ако филмчето бе нарисувано, трябваше някой да му надигне падналото чене. Междувременно Миро бе споделил с мен, че преди Боби е коментирал връзката си, като е използвал не дотам приятни за ухото фрази, що се касае за мен. Че е имал „дазявки” с други жени, които не били толкова „захлюпени”.
Сега вървях по алеята, Миро емоционално ми разправяше нещо, а аз напипвах в чантата си две неща, медальона и тубичката „Лидокаин”.

08.02.2010

неделя, 24 януари 2010 г.

Само секс или .....

От някое време комшийката, жена на 37-38 години, ме гледаше предизвикателно. Често когато излизах за работа, тя излизаше за някъде и се качвахме заедно в асансьора. Закачаше ме: „Комшу, много изморен ми се виждаш тази сутрин…?” или „Тенис ли играеш вечер, че се чува туп-туп-туп..”.Вчера дойде и ни покани на имен ден (казва се Ваня, сигурно Иванка). Казах и, че няма да отидем, защото жена ми трябваше да отиде до родния си град (на 30 км.), за да види майка си, която била нещо настинала. „Ами нищо де, ела самичък. То с мъжа ми инъче ще кукуваме двамата.” Те нямат деца, а нашите учат в София и двамата. Аз смънках нещо от рода „Ще видим, може и да се отбия”. Не мога да си кривя душата, но и аз малко от малко я загледах като мъж жена. Жена ми отпътува още към 14ч., а в 17 аз бях на пазара за цветя. Купих рози за 10лв. и ги скрих под палтото, като се молих да не ме срещне някой съсед край блока. Слава Богу, влязох у нас. Минах през банята и седнах в хола. Реших, ако не се обади, няма да отида. Към 18,30 на вратата се звънна много леко. Отворих и я видях ослепително красива. В тясна, къса пола и блуза с къс ръкав, гримирана, косата и бе събрана в опашка започваща отгоре. Трепереше на стълбите. „Хайде, де. Чакаме те” Не оставих много да ме канят. Като и поднасях цветята, тя даде бузата се за целувка. Мъжът и, дебел и охранен, бе се пльоснал в креслото и едва помръдна. „Айде бе комшу, жената не иска да ми налива без тебе. Иска и се да се чукнете.. ха-ха-ха-ха”. Не се засмях на дебелашкия му хумор. Седнах на предложения ми стол, а на масата имаше какво ли не. Онзи работеше в НАП-а от няколко години. Вдигна си вилата, която бе една барака, на 2 етажа, направи си басейн, смени и колата. Сега караше нова „Мазда” на лизинг. Домакинята сновеше насам-натам и аз волю неволю поведох разговор с него. За кратко време научих, колко гадни са колегите му, как една „ама между нас да си остане” колежка нарочно се навеждала пред него, за да и види прашките, как се уредил от някаква фирма и си купил чимове за градината на половин цена „бяха за някакъв аквапарк, но ги отказали щото нещо не отговаряли на поръчаното, но аз ги взех. Даже не съм ги плащал още.”. Обръщаше чашите с уиски една след друга и със свободната ръка се тъпчеше като прасе. „Трябва да мина на диета. Нал’ тъй ма?” се обърна към жена си и я перна по стегнатия задник. Тя нищо не каза, но като се наведе над мен за да ми сервира поредната глезотия, гърдата и се сурна по рамото ми. Почувствах аромата на скъп парфюм и свежа женска плът. Към 23 часа домакинът се напи порядъчно. Жена му предложи да гледаме някакъв филм. Обърнахме си столовете към телевизора. Усетих как ръката се плъзна по крака ми и леко го стисна от вътрешната страна. Членът ми се вдърви моментално. Тя сложи ръка върху него, а аз посегнах към бедрото и. „Шттт” – сложи пръст пред устните си. Стана и ми даде знак, да я последвам. Аз безропотно го направих. В коридора тя ми каза да вляза в къщи, но да оставя вратата отворена. Минутка след това, тя влезе като сянка. Не светнах крушката и тя ме сграбчи в тъмното. „Ами ако се събуди?”, прошепнах в ухото и. „Няма” бе отговорът. С двете ръце стиснах задника и. Вдигнах късата пола и вкарах ръка между краката и. Тя изхлипа от страст и ме захапа леко по врата. Посегнах към гърдите и. Бяха твърди, сигурно защото не бе раждала. Замачках ги , а тя събу чорапогащника си и разкопча блузката. После разопакова члена ми, който изхвръкна от слиповете. „Ооооо” тихо възкликна тя, като видя немалкото парче появило пред очите и. Клекна и бързо го налапа. Аз я хванах за опашката и леко насочвах в ритъма който най-ме възбуждаше. Изваждаше го, за да го сложи между гърдите си и пак го налапваше. Вече трудно издържах. За това я вдигнах, бутнах вратата на хола и я съборих на дивана. Зарових глава между краката и. Забих език в мократа катеричка, смучех клитора и а тя се извиваше и пъшкаше страстно. „Искам те, искам те в мен” повтаряше, но аз продължавах да я ближа. Преместих език надолу и докоснах ануса и. Усетих мощните тръпки по цялото и тяло, ноктите и се забиха в гърба ми, а виковете и ехтяха в целия апартамент. Уплаших се, но не можех нищо да направя. След минута излязох нагоре и я целунах по устните. Тя ме прегърна силно. „Не съм свършвала така от години”. Взе членът ми е бавно плъзгаше ръка си по него. Аз я целувах по гърдите, а зърната бързо се втвърдиха. Усетих учестеното и дишане. Сложих си пръста върху клитора и леко го разтрих. Тя повдигна таза си, премести ме върху себе си и остави члена ми да влезе в нея. Бе адски гореща и влажна. Изпъна се като струна и сви влагалищните си мускули. Членът ми запулсира с нея. Тогава тя сви крака и бясно завъртя ханша си. Бе като магия. Хапех гърдите, а ръката ми отново я хвана по задника. Тя го въртеше така, че членът ми почти не излизаше навън, но се триеше страхотно. После метна краката си върху мен и надигна таза си. Аз я хванах с две ръце за дупето и така я надигнах максимално нагоре. Имах чувството че я пронизвам цялата. Уморихме се така, пуснах я на дивана, вдигнах единия и крак като го преметнах през главата си. Изправих се на колене, а тя легнала на страни. Заблъсках яростно, бях хванал гърдите и, а тя се вкопчи в облегалката на дивана. С ръце разтворих дупето и и сложих пръст в ануса. Движех пръста си заедно с члена си, като притисках тънката стена между тях. Тя вече не хриптеше, а викаше. След няколко минути, тя ме спря. „Искам отзад, но никога не съм го правила”. Аз в първия момент не разбрах, легнах само зад нея и продължих да я чукам. Но тя го извади протегна ръка и го насочи към ануса си. Не бях чукал в дупето и адски се възбудих. Близо минута не можех да проникна. Тя се натискаше към мен, но когато се опитвах да го вкарам, излизаше напред. „Боли ли те?” попитах. „Малко”, ми отговори. Така лека полека го вкарвахме. Щом влезе главичката на 2-3 пъти го вкарахме целия. Започнах бавно да я чукам, а тя триеше клитора си с пръст. Едната ми ръка я държеше за гърдата и а пръст и вкарах в путето. Сега притисках стеничката от другата страна. Тя се виеше и стенеше. Усилих фрикциите и стенанията минаха във викове. След секунди познатите тръпки минаха през тялото и. „Не спирай, чукай ме” ме накара да усиля темпото, а и вече без това едвам издържах. Два – три мощни тласъка и спермата ми мощно изпълни ануса и. Лежахме като леко го движехме, уморени и удолетворени. „Хареса ли ти?” най-после я чух да шепне. В отговор само нежно я прегърнах и целунах по врата. Лежахме дълго и май не ми пукаше за нищо. Отдръпнах се и станах да намеря някаква кърпа. Напипах слиповете си и и ги подадох. „Утре ще трябва да ти ги изпера” закачливо ми каза тя. „Сега как ще се прибереш”, попитах я. Защото от наконтената мадама от преди час нищо не бе останало. Блузата и бе на земята в коридора, сутиена и бе скъсан, полата намачкана до неузнаваемост, гримът и бе размазан, а за косата просто нямах думи. Но бе адски красива. Много по красива от преди. На лицето и бе изписано щастието. „Няма страшно”, ми каза. Обясними, че е сипала малко приспивателно в последната чаша ма мъжа си. „Той и без това спи като тъпан, но реших да се застраховам”. Обясни ми, но не бе и нужно, че с него била много нещастна и не ставало дума само за секса. Че ако не били мангизите му, нямала да живее и един ден с него. Причината за това да няма деца най-вероятно била в него, но той не искал да отива на лекар. Често мастурбирала и това бил единственият начин, да не забрави какво е оргазъм. Отворих външната врата, огледах се, направих и знак и тя бързо излезе. Пътьом бързо ме прегърна и целуна. „Благодаря ти. Бе върховно.” Отрониха устните и и изчезна. Дълго стоях в тъмното. Запалих една цигара. Образът и бе още пред мен. Исках да и кажа, че и аз никога не бях преживявал такава нощ. Че тя е най-якото ми изживяване в живота и най-страстното приключение. Но нея я нямаше.
На сутринта излязох точно навреме, шумно отключих, а после заключих вратата. Площадката бе пуста. Нарочно се закашлях и се наведох да вържа Натиснах копчето на асансьора, а когато дойде много бавно отворих вратата му. Нея я нямаше.

10.01.2010

ЗНАКЪТ

Той знаеше този път наизуст. Даваше на заден, после потегляше, превключваше на втора, след завоя ускоряваше и на 250-280 метра беше стопа. Не му бе нужен, защото хиляди пъти бе минавал от там. А когато преди 2-3 години кварталът им се застрояваше и един самосвал го събори, той с един от съкварталците го вдигна временно. И днес денят бе мрачен. Механично отключи колата. Чудеше се дали днес тя ще запали. Акумулаторът и бе 4-5 годишен и вече не държеше ток. Мислеше на есен да го смени. От както голямата дъщеря отиде да учи все не стигаха парите. Главата му днес не бе наред. Снощи за поред път изгледа гърба на жена си.. С времето ставаше по-зле и по-зле. Правеха секс веднъж на месеца. Беше му неудобно да я пита за причините, а когато насочваше разговора на там, тя просто излизаше от стаята или троснато му отговаряше: „това ли е най-важното за теб?!”. Не беше от онези, които ще се хвърлят в авантюри. Не искаше само секс, правеше му се любов. Че снощи тези мисли го държаха буден до 3-4 часа и сега му се виеше свят без да е пил и глътка ракия. Не беше по пиенето. Само в къщи или на гости по 100-200 грама. Старото пежо прохърка, поскимтя и запали. Инстинктивно даде малко газ, не искаше да буди съседите, после включи на задна и по познатия начин потегли. На утрото проблемът с жена му не изглеждаше толкова страшен както снощи. Опита се да изгони тези мисли от главата си. В края на краищата и тя бе права. След 19 годишен брак нещата се променят. Но все пак не искаше да я вижда в ръцете на някой друг, а точно това бе пред очите му. Вече правеше големия завой. През деня тук караше много бавно, защото често на площадката играеха деца. Но сутринта бе почти безлюдно и той минаваше на трета. Не му се отиваше на работа. Днес трябваше да защитава доклада си пред шефа. Сигурен бе, че е прав. Но онази змия – Георгиева нямаше да остави нещата да минат безпроблемно. Със стария си шеф се разбираше перфектно, но от миналата година той остави делата в ръцете на малкия си син. Един лентяй, който от малък знаеше, че ще става директор и цялостното му поведение говореше за това. Не само, че бе некомпетентен. Просто нямаше елементарните знания, за да може да се научи. Скоро доведе г-ца Георгиева. Завършила ВУЗ-а, в който учат 80% от фолк певиците ни, с успех 3.25, тя набързо успя да влезе в ролята на онези служители, които нищо не правят, но винаги се иска тяхното мнение и те винаги се изказват по какъвто и да било въпрос. Предимството и бе само в разкошните, дълги крака, перфектния бюст и .. обещаващия поглед. Разбира се, само към сина на шефа и други важни личности. От само себе си се знаеше, че бе най-дейна, когато наближаваха празници, чествания и представителни мероприятия. Днес трябваше да защитава тезите си пред тази глупачка и най-вероятно шефчето ще се съобрази с нейното мнение. Колата набираше скорост, но той не погледна километража, само вкара четвъртата. Правеше го не много често, защото оставаха не повече от стотина метра до стопа. Снощи се обади сестра му. От както баща им почина, те почти не се срещаха. Причината бе във фамилната къща в крайморското градче Н. Наследница на ¼ от дома на дядо му и баба му тя пощуря, да я продадат. Даваха им 300 000 евро, но майка му беше против, а и на него не му се даваше. Това бе имот и е хубаво, да остане на децата. Защо после да търсят хотели по Черноморието, за да отидат на море? Ако тя имаше нужда от пари, би се съгласил.Макар и по-малка от него тя много бързо се реализира в живота. Омъжи се за сина на заможен човек. Не изпитва нужда от нищо. Всяко лято почиват в Италия или на Канарите, а зимата прескачат до Австрия. Зетят и купи малък бутик, който обаче едва ли носеше някакви приходи, защото тя нищо не разбираше от мода. Може би искаше, да има собствени пари или да ги инвестира в магазина си. Не знаеше и не искаше да знае. Сега се обаждаше само за да честити рождените дни на дъщерите му и жена му. Майка му трудно преживяваше това. На нейната възраст това не бе безопасно. Ядосваше се на себе си. И тя бе на неговата глава. Хиляди пъти бе преминавал през този стоп. Знаеше всяка грапавина по асфалта, всяка сянка зад ъгъла, по всяко време на денонощието. Обикновено спираше, но също често, само намаляваше скоростта и ако бе чисто, продължаваше. Днес просто не разбра какво се случи. Видя само червената кола. В ушите му се наби шума на смачканите ламарини и всичко почерня. Бе в съзнание, отвори вратата, изскочи навън. Направил крачка, две, се строполи на земята. Сега стоеше пред кабинета на доктора. Взеха му кръв за проверка за употреба на алкохол. Стискаше главата си и не можеше, да мисли за нищо. Нямаше как да не вижда момичето, с кръв по лицето и гърдите, което лекарите бързо покриха с одеало. Линейката виеше и отнасяше приятелят и, целият в кръв, но дишащ. Следователят му говореше нещо, но думите му не стигаха до разума му. Отиваше там, където го насочат, правеше това което му казват. Сякаш бе зрител, а не главно действащо лице в една трагедия. Не знаеше! Наистина не знаеше какво стана. Защо този път влезе в кръстовището без да се огледа? Никога не го е правил. Хиляди и хиляди пъти е минавал от там. Знаеше, че няма добра видимост за онези, които му идват от дясно. Често на връщане и спирал и е давал път на онези от стопа, за да може по безрисково да преминат. Какво стана днес?! Ченгето го успокояваше, попита дали е добре. После се приближи една сестра. Набута му някакво хапче в ръката, но той не знаеше какво да прави с него. Какво щеше да прави сега? Как щеше да живее от тук нататък? Не се страхуваше от затвора, но се питаше как ще погледне дъщерите си в очите. Как щеше да ги докосва? „Съжалявам!”? Каква друга дума може да каже на родителите на момичето? Има ли въобще такава?! В този миг видя пропастта! Бездънната пропаст на вече безсмисленият си живот. Летеше надолу и нямаше сила, която да го върне назад. Бе черно, с една гъста тъмнина. Зад гърба му светлината ставаше по-малка и по-малка.

03.01.2010

На село

Ще ви разкажа една история, която се случи преди години. Тогава аз бях на 15-16. Бяхме трима приятели – аз, Веско и Тошко. Лятото бе в разгара си и дето се викаше плюнката ти засъхваше още във въздуха. Всичко живо бе на морето. С приятелите ми се чудихме какво да правим по цял ден. Тогава още нямаше интернет, по телевизията мачовете отдавна бяха приключили, даже и споровете покрай тях също. Често се качвахме на колелата и карахме по улиците. Ходехме до близките села. Ей така, на разходка. Него ден станахме рано. Щяхме да ходим до язовира, а той бе на 20 км. Тръгнахме по хладно, тъкмо просветляваше. Стигнахме към 6 часа. Наместихме такъмите и двамата с Веско решихме да прескочим до близкото село. Искахме да си вземем цигари и нещо за пиене. Бяхме ученици и кръчмарката не ни даде. Лелката бе млада жена, на 30-32 години, със стегнато тяло и наперен глас. Нахока ни, даже ни гълча така, че ни чу половината село. Тъкмо си тръгнахме и видяхме едно момиче на нашите години, което ни направи тайни знаци. Ние излязохме навън и се спряхме зад ъгъла. След 5 минути момичето дойде. Бе стройно, с руси, дълги коси. Не носеше сутиен, защото гърдите и бяха стегнати и не много големи. Зърната изпъкваха през блузката. Краката и добре оформени, дълги. Вървеше изправено и леко поклащаше ханша си. Каза, че е дъщеря на кръчмарката, но и без това се виждаше приликата с майка и. Носеше една кутия „Стюардеса” и шише „Столичная”. „-Ето, вземете. Струва 5 лева и 5 стотинки. Дайте ми ги по-бързо, че майка ще усети.” . Ние бяхме онемели. Забравили за какво сме дошли, стояхме прехласнати по божествената хубост. Аз се усетих, бръкнах в джоба си и извадих 5 лева. После тръгнах да търся стотинки. Момичето нетърпеливо каза: „Остави. Ако искате да ми ги дадете, елате довечера в клуба. Ще има дискотека.” И бързо изчезна. Ние държахме цигарите и водката и даже не се сещахме да ги скрием в чантата си. Няма да ви казвам как мина деня ни в трепетно усещане за предстоящата вечер. От тримата ни само Тошко бе спал с момиче, една наша съученичка, която нямаше навика да отказва. Към 7 часа вече бяхме в селския младежки клуб. Той се намираше на гърба на кръчмата. Свиреха момчета от града и някои от тях ни познаваха и ни заговориха. Така станахме обект на интерес от страна на момичетата, но ние очаквахме русата фея. Мислехме вече, че няма да се появи, когато тя влезе заедно с още 2-3 момичета. Ние тримата трепнахме като ужилени. Аз отидох пръв до нея и и подадох 20 стотинки. „Нямам да ти върна”, закачливо изчурулика тя. Езикът ми бе залепнал за небцето, а уж не бях от най-притеснителните. Все пак успях да кажа: „Един танц би оправил сметката”. „За каква ме мислиш?” – контрира тя, но явно не ми бе ядосана. „Ми лейди, бихте ли танцували с мен?” – показах познанията си по английски. Едва тогава я погледнах. Отгоре до долу бе облечена от Кореком: дънки, блузка, сандалки – всичко бе вносно. Завъртяхме се на дансинга. Попитах я за името и. Казваше се Роза. „Това е цветето на любовта”, в моите уста прозвуча доста банално. Едва бе свършил танца, когато Веско я покани за следващия. „О, не благодаря” едва каза, бързо се пусна от мен и тръгна към бара. Там се спря с група момчета и момичета. Говориха шумно и весело. Тошко се бе развихрил. Подскачаше сред 3-4 момичета, които се заливаха от смях. Едното доста дебеличко, все гледаше да се допре до него и явно го сваляше. Веско отиде да кани русокосата красавица, но за пореден път получи отказ. Тогава аз помислих, че е избрала мене и смело пристъпих към нея. Сигурно много се учудих, когато тя каза само „Не” и се обърна. Загубих настроение. Чудих се дали да остана или да си тръгна веднага. Веско ми каза: „къде ще караш в тъмнината? Има и други момичета”. Реших да не се цепя от тях. Взех една цигара и излязох отвън да пуша. Цели 3-4 часа ходех вътре-вънка. Не ме свърташе. Казвах си, че по-отвратителна вечер съм нямал. Към 12 музиката спря и всички тръгнаха да се разотиват. Тошко бе във вихъра си. Тълпа момичета вървеше подире му, а той нещо им говореше, ръкомахаше. Веско се опитваше да убеди едно чернооко момиче, че сега в лагера ни е много по-интересно и романтично. Тя обаче всячески не му вярваше, но и не си тръгваше. Той ми намигна и забиха някъде по селските улици. Останал сам, реших, че можех да отида до язовира и много по-рано. Взех си колелото и бавно тръгнах по главната улица. Блондинката загубих от погледа си още веднага след като оркестъра поздрави всички с последния танц. Бях изминал 200-300 метра, когато усетих в гърба, че някой ме гледа. Хвана ме страх. Бавно се обърнах, но не видях никого. Тогава реших, че ще е по-добре да се кача да карам, вместо да бутам. Тъкмо прекрачих рамката и зад ъгъла се чу тихо изсвирване. Спрях се и бавно се върнах. От към парка, видях сянка, която ме приближи съвсем тихо. Какво бе учудването ми, когато разбрах, че това е момичето, което цяла вечер страни от мен. „Ела бързо!” чух и гласа и. Тръгнах към нея, тя ме дръпна за ръката и почти тичешком преминахме през улицата и свихме в другата пресечка. Минавахме покрай селските къщи по черни улички. Усетих, че заобикаляме центъра и след няколко минути се спряхме пред една врата. „Вкарай тук колелото”, прозвуча почти заповеднически. Аз я слушах, като хипнотизиран. Влязохме в някакъв двор, минахме по една пътека, покрай едно магаре, което кротко преживяше и ме вкара в една стая. „Тихо и не светвай”, отново ми заповяда тя. Излезе навън. Аз се опитах да се огледам, но бе много тъмно. Драснах със запалката и видях едно легло, маса със столове. Спомних си, че тя ми каза да не светя и бързо угасих. Пипнешком напипах леглото и седнах в единия му край. Сърцето ми биеше до пръскане. Дори и в най-светлите си мечти не очаквах това да се случи. Колко време е изминало и до сега не знам, когато вратата се отвори и почти толкова бързо хлопна. Тя се приближи се към мен, прегърна ме и вкара езика си в устата ми. Не смеех, да я докосна. Ръцете и плавно се спуснаха по моите, прегърна ме под мишницата и аз я прегърнах. Тя зарови пръсти в косата ми и ме захапа за врата. С другата ръка леко ме натисна, така че се озовах по гръб. Вкара и двете си ръце под фланелката ми и усетих ноктите и върху гърдите си. Посегнах и я прегърнах през кръста. Беше с широка блуза, която повдигнах нагоре. Тя се надигна и мигом я свали през глава. Аз също свалих фланелката си. Усетих топлите и гърди допрени върху мен. С трепереща ръка погалих едната и усетих втвърденото зърно. Тя се изтегли напред така, че другата и гърда застана пред лицето ми. С ръка повдигна главата ми и аз поех в уста твърдата гръд. Пъшкането и се усили. Играех си с зърното, като леко го хапех и това я караше да се вцепенява от удоволствие. Смело пуснах ръка към бедрото и. Усетих, че е само по бикини, които мигновено хванах с ръце. Задникът и се повдигна и после рязко се притисна към мен. Обърна се по гръб, а аз застанах над нея, но легнал все още на леглото. Тогава тя взе ръката ми и я насочи между краката си. Бях толкова възбуден, че на мига щях да свърша. Пръстите ми яростно мачкаха клитора и опипваха външно катеричката. С другата ръка стисках гърдите и. Тя вече не стенеше, а издаваше гърлени викове и хрипове. Рязко надигна анцуга ми и хвана напращелия ми до пръсване член. С другата ръка стискаше свободната си гърда. След секунди виковете и спряха, тя се вцепени и тялото и се заизвива в конвулсии. Чувствах оргазма и не знаех на кой свят се намирам. Когато вече затихваше, тя нежно задвижи ръката си, която не бе изпуснала ни за миг члена ми. Спермата ми полетя като от пожарен хидрант. Почувствах я на лицата ни, по гърдите и. Отпуснах се. След няколко минути реших да я заговоря, но тя само постави пръст на устните ми. Много странни неща станаха тази вечер, така че не обърнах внимание на това. Яд ме беше, че не успях да усетя проникването. И можеше да се каже, че още бях девствен. Очаквах всеки момент тя да стане и да изчезне така, както се появи. Тя наистина се надигна, пипнешком намери блузата си, но започна да ме чисти от спермата. Бършеше и себе си, а после я хвърли на земята. Аз лежах безмълвно по гръб. След минута-две усетих ръката и върху члена си. Той бързо реагира и след секунди се изпълни с кръв. Бях на върха на щастието. Започнах бавно да галя гърдите и, целувах ги, докато не усетих, че тялото и потръпва. Погалих катеричката и, а тя премести ръката си на задника ми. Леко ме обърна върху себе си. Членът ми пулсираше между двете тела, което отново я подлуди. Надигнах се, за да вляза между краката и. Опитвах се да проникна направо, но не успявах. Тя ме спря, нежно промуши ръка и го насочи към себе си. Бе влажна навсякъде. Проникнах до край и това разтресе и двама ни. Уплаших се да не свърша пак, но усетих как с ръката си тя притисна областта под топките ми и нещата се успокоиха. Чуках я бавно на големи тласъци. Членът ми влизаше в нея и тя страстно захапваше устни. Скоро усетих, че краят ми идва и рязко спрях. Тя се засмя и така развъртя ханша си, че аз успях само да си притисна до нея. В мига понечих да го извадя, но тя само ме хвана за задника с две ръце и продължи да се движи. Мисля, че свършвах поне 2 минути. Напълних влагалището и със сперма. Тя само ме обърна настрани, надвеси се над мен и започна нежно да ме гали. Целият бях изпотен, но това явно не и пречеше. После отново сложи пръст върху устните ми, стана и изчезна в тъмнината. Не смеех да мръдна. След минута-две вратата отново скръцна. Сянката и мина бързо и хладното и тяло се залепи отново до мен. Гърдите и бяха стегнато от нощния хлад, а пеньоара с който явно е влязла бързо се отзова на леглото. Ръцете и отново ме милваха. Опитах се да отвърна със същото, но тя нежно отблъсна ръцете ми и ги остави покрай тялото ми. Започна да ме целува по корема. Топлият и дъх ме подлудяваше. После усетих как езикът и се спусна надолу и докосна главата на члена ми. Вече готов, той се указа в устата и. В главата ми забуча. Устните и обвиха ствола и се придвижваха бавно надолу. Усетих гърлото и. Тя рязко го извади и веднага пак го налапа. Вече си помагаше и с едната ръка. Аз реших да се намеся и отново потърсих катеричката и. Само секунди тя бе суха. След първият ми допир пръстите ми започнаха да се плъзгат по нежната плът. Проникнах с пръст във входа и леко натиснах нагоре. С другата си ръка хванах задника и. Притиснах го към себе си. В този момент усетих, че ще свърша. Изплъзнах се от прегръдката и. Рязко се обърнах и заврях глава между краката и. Тя ги разтвори максимално и аз имах възможност да погълна органа на мечтите ми. С ръка тя бе поела члена ми и се заизвива като ми подсказваше ритъма и посоката. Усетих набъбналия клитор, който до сега само бях пипал. Засмуках го и това я накара силно да извика. След няколко минути тя вдигна краката си. Пред мен остана анусът и. Без да се двоумя, нежно го облизах с език. Усетих мощните и тласъци по цялото тяло. С ръка втривах клитора, а с език я чуках в ануса до края на оргазма и. После се преместих до нея и нежно я целувах, така както тя го правеше с мен. Не спирах да го правя дори когато нямаше место, което да не съм облизал. Тя лежеше безчувствено и само ме милваше по косата. След минути тялото и започна да се съвзема. Започнах да усещам леки тръпки. Ръката и нежно обхвана еректиралия ми член. Бавно се обърна с гръб към мен. Повдигна леко крака си и постави това, което държеше между краката си. После го притисна и започна да се приближава и отдалечава от мен. Не можех да разбера, дали е влязъл в нея или не. Възбудата ни нарастна, а тя с едно движение застана така, че при поредното приближаване усетих, че проникнах в нея. Хванах я за дупето с двете ръце, разтворих го максимално и поставих палеца си върху ануса и. После с другата ръка хванах гърдата и. Нежните докосвания преминаха отново в дивашко чукане. Застанах над нея, а тя се изправи на ръце и колене. Имах възможност да я обладавам под какъвто ъгъл си искам. Хванах я за ханша и с бясна сила я нанизвах върху мен. Дълго я чуках така. После я поставих настани. Вкарах едното си бедро между краката и и на колене продължихме с бесния ритъм. В един момент тя се притисна до мен, сви с ръка крака ми и усетих познатите конвулсии. После се отпусна, но аз не мислех да спирам. Продължих, макар и много нежно фрикциите. Бе приятно да я усещам отпуснала, а аз да я чукам. Но това не продължи дълго. Усетих, че иска да стане, аз се отместих встрани. Тя ме положи по гръб и седна отгоре ми. Членът ми сам намери местото си. Започна ритмично да се люлее с член във влагалището. Косата и бе разпиляна върху главата ми. Усещах дъха и, чувах хриповете и. Движенията и ставаха все по бързи и бързи. Вече чувствах, че ще свърша. Но и тя разбра. Скочи от мен, наведе се и го налапа целият. Това вече нямаше как да спра. Експлоадирах в устата и, а тя не спираше да го смуче. Едновременно с това ме прекрачи и постави катеричката си в устата ми. И още не знам как не се задави, но погълна цялата сперма, членът ми остана твърд, а тя чукаше езика ми, бързо и мощно. Задникът и потреперваше с всяко движение, а ръцете ми стискаха гърдите и. Усетих ноктите и да се забиват в краката ми и после тялото и отпуснато се строполи до мен. Главата и все още бе до члена ми и тя нежно го целуваше. Нямам ясни спомени как продължи всичко това. Май че по някое време тя ми подаваше фланелката. Аз я взех заедно с анцуга ми, но главата ми много тежеше. Търсех ласките и, топлината и. Мирисах косите и, галех ръцете и. Заспал съм изтощен от умора.
Не знам колко време съм спал, като усетих, че вратата се отваря. Отворих очи, навън беше светло. Аз лежах гол по гръб. На вратата стоеше Роза. Слънцето минаваше през разкошната и коса и тя блестеше още по-силно. Светлината ме заслепи, понечих да се надигна и напипах нещо топло до себе си. Рязко се обърнах и направо занемях. До мен спеше майка и. Загубих и образ и картина. Погледнах я. Тя беше почти същият ръст, почти същата дължина на косата и бе само малко по-едра. Голото и тяло лежеше до мен в явно задоволство. Награбих чаршаф и дрехи и бързах да се прикрия. Но Роза ми направи знак да не вдигам шум. Със знаци ми посочи, че трябва да изляза. Аз набързо нахлузих слиповете, анцуга и фланелката си. Тихо излязох навън. Там ме чакаше гаджето. Усмихваше се хитро и ме заведе до кухнята. „Прекара си добре, нали?” – въпросът и бе доста странен в предвид обстоятелствата. На лицето ми сигурно е записана такава въпросителна, че тя премина направо по същество. С майка и от доста време живеели сами. Баща и бил починал преди 10 години при катастрофа. Роза била малка и майка и не можела да заживее с друг. Работела като кръчмарка и пари не им липсвали. Всичко било за нея. Но селото е малко и хората се знаят. Не искала да говорят повече заради дъщеря си. Имала ухажори, но не ги харесвала за съпрузи. А тялото си искало своето. Когато сме влезли в кръчмата сутринта, Роза усетила напрежението на майка си. Поговорили и направили този план. Дори хората да видят, че някое момче влиза у тях, щял да си помисли, че е при щерката. Започнах да идвам на себе си. Опитвах се да асимилирам случилото се. Гледах я, говорихме си като стари приятели. След кафето исках да се сбогувам. Казах и, че няма да е удобно да се виждам очи в очи с майка и. Но Роза ме помоли да остана. Посочи ми телефона, за да се обадя на нашите, да не се притесняват. След половин час на вратата се появи Мария. Аз се смутих, но тя се усмихваше и се държеше много свободно. Дойде до мен, целуна ме по бузата и ме попита закусвали ли сме. Получи отрицателен отговор, тя се врътна и се зае да приготвя палачинки. Ние с Роза стояхме край масата и бързо напрежението спадна. Питаха ме за училището, за нашите, къде ходя и какво обичам да правя. След закуска Мария каза, че трябва да излиза, защото е на работа. Останали с Роза сами, тя ме попита не искам ли да се преместим в стаята и. Минахме по тъмния коридор и тя каза: „виждаш ли? Като няма мъж в къщата, няма кой да сложи една крушка.” В стаята и бе прохладно, макар че слънцето вече препичаше. Тя дръпна завесите. Пусна някакъв касетофон. Седнахме на леглото и тя извади албуми със снимки. Бяха над 300 снимки – със съученици и учители, на екскурзионни, на лагери, на бригади. Казваше ми имена, места, а аз чувах само нейния глас. Нежен и звънлив. Усещах косите и когато се приближаваше към мен. „А, ти май не ме чуваш? Не ти ли е интересно?”,. „Напротив, отговорих, всичко за теб ме интересува и ми е интересно”. „Че защо?” – попита ме. „Ами, защото много ми харесваш?” бе отговорът. Роза нищо не каза, само се засмя и скочи от леглото. Събра снимките и реши да ги сложи пак в секцията. Забравих да кажа, че бе облечена с къса поличка и блузка с много надписи по нея. Но секцията бе висока и тя се надигна на пръсти, така че се видяха и бикините и, бяха жълти. Аз веднага се надървих и прикрих с ръце това. След малко тя седна срещу мен и пак зачурулика с нежното си гласче. А пък на мен въобще не ми бе до това. Както си говорихме тя ме погледна втренчено и прихна да се смее. Помислих, че е видяла щръкнали ми член. „Какво е това?” ме пита. Стана ми много неудобно, но по погледа и разбрах, че имаше друго в предвид. Подгледнах и видях петната от сперма. „Сваляй я бързо, сега ще я изпера.”. Аз опитах да откажа, но Роза бе настоятелна. Като се вгледах по-добре, видях, че на анцуга ми също имаше. Роза отвори гардероба си, но намери само един стар халат. Излезе и след малко се върна с една чисто нова мъжка риза, която била останала от някакво подаване. „Нямам слипове..”, ми каза, „но ако искаш ще ти дам мои боксерки”. Аз се притесних много. „Я си вземи един душ”, пак заповеднически ми нареди. Като излязох от банята бях само по халата, който ми бе много малък. Влизайки в стаята усетих аромат на цветя. Роза бе дръпнала щорите и в стаята бе тъмно. Запалила бе една свещ от която идваха благоуханията (закупена от Кореком). Като сянка се приближи до мен, прегърна ме и впи устни в моите. Исках да я гледам, исках да я имам. Хванати за ръце, приближихме до леглото, тя се обърна към мен, с двете си ръце ме прегърна през врата ми, надигна се на пръсти и тихо ми прошепна в ухото: „ Бъди внимателен. За пръв път ми е”. Краката ми се вцепениха. Не очаквах след миналата вечер, виждайки свободното и поведение, тълпата от ухажори, предизвикателното облекло, Роза да е девствена. Едновременно това ме изпълни с огромно удоволствие. Минавайки ми тези мисли, вече се озовахме в леглото. Тялото и бе прилепнало за мен. Усещах гърдите и, а ръцете и все така ме стискаха. Започнах да разкопчавам бавно ризата, която междувременно бе облякла и която и бе като къса рокличка. Пръстите ми погалиха голата и гръд. Те бяха малко по-малки от на Мария, но по-твърди и страшно чувствителни. Плъзнах ръка между краката и. Отместих бикините и усетих, че отдолу бе обезкосмена. Клиторът и бе набъбнал и аз взех леко да го трия. Всичко бе влажно и топло. Слязох малко надолу и поех с уста зърното и. Тя извика от удоволствие. Легнах отгоре и и поставих члена си между краката и. Тя се заизвива и за мен бе трудно да се въздържа. С едната си ръка я прегърнах през кръста, а с другата бавно свалях бикините и. Роза си надигна дупето, за да паднат и аз го хванах. Бе твърдо и хладно. Застанаха над нея, галех я по лицето, рошех косата и, целувах ушите и. В един момент тя ми прошепна: „Хайде, моля те”. Бе адски притеснително, даже ме хвана страх. Насочих вдървения си член към влагалището и. Бавно вкарах главата му, а тя се вцепени. Опитвах се да бъда много нежен, целувах я, галих я. Пошепнах и:”Отпусни се, миличка. И мен ме е страх”. Започнах леко да натискам, усещах че е доста трудно. В следващият момент тя се изви надолу, членът ми смени ъгъла и усетих как проникна с цялата си дължина. Роза изхлипа и силно се вкопчи в мен. Започнах бавно да се движа, а тя бе разтворила краката си широко и не мърдаше. Спрях и я попитах:”Боли ли те?”, а тя страстно ме целуна. Засмука езика ми, а с ръце притисна дупето ми към себе си. Успях да се дръпна преди да свърша. Спермата се разля върху нас и върху чаршафите. Легнах по гръб, а тя се наклони към мен и пак започна да ме целува. Аз я милвах нежно. Дълго лежахме без да продумаме. Пръстите и шареха бавно по корема ми, като размазваха току-що излятата сперма. Дойдох на себе си и попитах дали иска да отидем в банята. Там прегърнати се оставихме водата да ни облива. Прошепнах и: „обичам те!” и наистина се почуствах влюбен в това момиче. Забравили бяхме кърпите и така мокри се върнахме в леглото. Запалихме по цигара. Тя се закашля, защото не пушела. После извади от барчето един шоколад и започна да чупи от него и ми слага в устата. Аз не обичам много шоколад, но този ми се видя най-вкусния десерт в живота ми. Взех ръката и, поставих я върху члена ми. Тя трепна, но го взе и започна леко да го масажира. Втвърди се моментално. Роза го гледаше с любопитство. „За пръв път пипам, а и виждам такова нещо.” В отговор само я целунах и придърпах към себе си. Започнах нежно да галя, клитора и, а с другата ръка я стисках за дупето. После я обърнах по гръб и закапах гърдите и. С езика си слизах надолу и надолу. Енергично го завъртях около пъпа и, където намерих още една еротична зона. Тя се заизвива в екстаз. Държеше ме за главата и я притискаше към себе си. Слязох още по надолу и поех клитора с устни. После го облизах с езика си. Соковете рукнаха и за миг всичко долу бе мокро. Галех я по бедрата, целувах катеричката, пъхах си езика във входа на влагалището. От страст Роза започна да стене силно. Виковете и сигурно са се чували извън стаята. Надигнах се , застанах срещу нея, насочих ръката и и тя улови надървения ми член. Постави го на входа и ме притисна към себе си. Този път влезе лесно, а тя само изохка. Спрях, попитах я дали я боли. Съвсем малко, ми отговори и сама започна, да си движи дупето. Краката и бяха разтворени, но опънати. Беше тясна и на мен ми костваха доста усилия, за да не свърша. С ръката си я хванах за коляното и надигнах бавно единия и крак. Усетих само как проникна още по-навътре. Роза сама вдигна и другия. Чукахме се бясно. Тя стенеше под мен, стискаше ме с едната ръка, а с другата се бе хванала за възглавницата и сякаш искаше да я скъса. Аз мачках гърдите и. В един момент ги оставих и с двете ръце я хванах за задника, като го стиснах здраво и го повдигнах към мен. След секунди тя гърлено извика, заби нокти в тялото ми и усетих, че свършва. Аз бях на ръба и не смеех да мръдна. След минута Роза отпусна хватката. Аз продължих още секунди и успях да изляза от нея. Застанал полуизправен започнах да се празня на корема и, а част от спермата полетя на гърдите и. Тя се бе отпуснала. Усейки, че се стича към чаршафите, само се протегна и я размаза по себе си. Очите и бяха затворени. Наведох се и леко я целувах по лицето, по врата, по раменете. С ръце рошех разкошната и коса. Сърцето ми ликуваше. Бях влюбен в това момиче. Тя се просегна и напипа члена ми и нежно започна да си играе с него. Хващаше топките и ги стискаше, ръката и бе нежна и ласкава. Лежахме дълго. „Хайде да ставаме, че майка ще се върне”, ми каза и тръгна към банята. После се облече. Кефих се страшно. За пръв пъм жена се обличаше пред мен. Извади бикини, сини, червени, бели, черни. „Кои искаш да обуя?” ме пита заговорнически. Аз пак започнах да се надървям, но всячески подтисках това. Тя забеляза и каза: „Много е палав, но ще изтърпи до довечера”. Мен ми спря часовника. Мислех, че ще си тръгна сега. Бе станало обяд. Нашите знаеха, че ще се връщам. Избрах сините бикини, тя ги обу, нахлузи бели панталонки, но ми каза: „Да не би нещо да не е изтекло?”. Имаше в предвид още кръв. Събу ги и обу дънките си. Излезе и след минутка ми донесе изсъхналите дрехи. Аз ги навлякох, а тя ме гледаше отстрани. Понечих да изляза, но Роза ме придърпа. Почувствах се малко неловко, но веднага отговорих на ласките и. Сложи ме да седна пред огледалото и нежно започна да ми оправя косата. Излязохме от стаята хванати за ръце. И доста се учудихме, когато в хола видяхме Мария. Стана ни неловко. Но добрата жена само се усмихна и каза: „Днес реших и аз да си дам малко почивка. Все пак имаме гостенин. Но като се върнах разбрах, че вие сте си намерили по-приятно занимание….” И засмяно ни погледна. „Каква хубава двойка!” възкликна тя, приближи ни и майчински ни целуна и двамата. Седнахме на масата, където Мария сложи от „пиле мляко”. Говореше за нещата в селото, какво ставало в хоремага. Отпуснахме се и неусетно премина ранния след обяд. Казах им, че закъснявам и трябва да си тръгвам. „Дума да не става”, каза Мария. Чудих се какво да правя. Отидох на телефона. Набрах нашите и се чудех какво да им кажа. Приятелите ми отдавна бяха се върнали. Добре, че се случи баща ми. Обясних му, че съм се запознал с едно момиче. Казах му, че снощи са ме настанили у вуйчо и (такъв наистина имаше, но аз дори не бях го виждал) и че тази вечер съм канен на дискотека и искам да отида с нея. По мъжки баща ми разбра и каза: „Добре, само умната.” Върнах се в стаята, където ме чакаха двете жени. Разбрали, че ще остана те много се зарадваха.
С Роза излязохме към центъра, всички ни гледаха. Бяхме хубава двойка и в очите им виждах зле прикрита завист. Роза ме запозна с приятелките си. Дискотека нямаше. Събирането бе в едно от момичетата. Отидохме, танцувахме, слушахме музика. Към 12 тръгнахме да се прибираме. Майка ни чакаше макар, че бяхме вечеряли преди да излезем. Говорехме, все едно че отдавна живеем заедно. Мария направи кафе. Пусна някакъв филм по видеото. По едно време каза, че трябва да си ляга. Ние пък май нямахме търпение да останем насаме в леглото. До като излезе се нахвърлихме един на друг. Оставихме всичко неприбрано и вкопчени прекосихме коридора и се вмъкнахме в стаята и. Роза пусна много тихо някаква касета. Аз бях вече си събул анцуга и лежах по фланелка и слипове. Тя кокетно се завъртя и бавно започна да си събува дънките. На светлината отвън се виждаха изумителните и форми. Движенията и бяха грациозни и сексапилни. По бикини тя се свлече върху мен. Целувахме се, милвахме се. Тя вече смело посегна сама и сграбчи члена ми. Усърдно го разтриваше. Преместих се нагоре. Тя разбра и се наведе. Пое члена в устата си и нежно го засмука. „Не вярвах, че някога ще го направя. Виждала съм го на порнофилми и ми изглеждаше много гнусно”-това ми каза после. Любихме се страстно и дълго.
Как свърши тази история? Сега Роза е моята мила женичка. Имаме две деца, момиченца на 3 и 4 годинки. Учехме заедно, оженихме се, купихме си жилище и кола. Мария все още е кръчмарка в селото. Живее с един приятел на баща ми, с който се запознаха покрай нас. Но и там нещата едва ли ще потръгнат. Миналото лято ходихме тримата на екскурзия до Париж. Имаме даже и снимки в Интернет. А в леглото жена ми си остана все така чувствена, страстна и всеотдайна любовница. Учехме се взаимно и може би са малко позите от Кама сутра, които не сме използвали. Но най-ни е тръпка, когато отидем в село и го правим на онова легло на Роза, в което бяхме за пръв път заедно.

26.11.2009. 06:27